ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА

 

СЕГАШНО ВРЕМЕ на глагола – показва, че действието се извършва в момента на говоренето – СЕГА: казвам, играя, пиша, тичат, пеете, скачаме, четеш.

 

МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ на глагола – показва, че действието е извършено преди момента на говоренето – ПРЕДИ : казах, играх, писах, тичаха, пяхте, чете.
БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ на глагола – показва, че действието ще се извърши след момента на говоренето. Образува се с частицата ЩЕ и глагола в сегашно време. СЛЕД: ще казвам, ще играя, ще пиша, ще тичат, ще пеете, ще скачаме, ще четеш.

 

СПОМАГАТЕЛЕН ГЛАГОЛ “СЪМ”

 

СЕГАШНО ВРЕМЕ на спомагателен глагол СЪМ:
ед. ч. мн.ч.
1л. аз съм 1л. ние сме
2л. ти си 2л. вие сте
3л. той, тя, то е 3л. те са
БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ на спомагателен глагол СЪМ :
ед. ч. мн.ч.
1л. аз ще съм 1л. ние ще сме
2л. ти ще си 2л. вие ще сте
3л. той, тя, то ще е 3л. те ще са
МИНАЛО ВРЕМЕ на спомагателен глагол СЪМ :
ед.ч. мн.ч.
1л. аз бях 1л. ние бяхме
2л. ти беше (бе) 2л. вие бяхте
3л. той, тя, то беше (бе) 3л. те бяха
                                                             ПРАВОПИС НА ГЛАГОЛА
Частиците ЩЕ и НЕ се изговарят слято с глагола, но се пишат отделно – ще пътувам, не ще пътувам, не искам, не пиша, не слушам, ще съм, не ще е. 

 



Хората по света говорят на различни езици. Има и различна писменост. Ние, българите, пишем на кирилица и общуваме на български език. ОБЩУВАНЕТО може да се осъществи с помощта на УСТНА и ПИСМЕНА реч.
                                                                     ВИДОВЕ ТЕКСТ :
ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН ТЕКСТ
 е този, в който се разказва случка, в която участват различни герои. Отделните моменти в текста са подредени според реда на действията в случката. „Три съвета”, „Умна девойка”, „Малкият принц”, „Бременските музиканти” и други – преобладават глаголите.
ТЕКСТ ОПИСАНИЕ е този, в който се разкриват признаци и качества на предмет, животно, растение, лице и други. Описание на цвете, домашен любимец, любим човек, играчка и други – преобладават съществителните и прилагателните имена.
ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ е този, от който читателят си представя това, за което се говори. Внушават се чувства. „Карнавал в гората”, „За да имаш приятели”, „Храбрият оловен войник”, „Малкият принц” са художествени текстове.
НЕХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ е този, с който се предават сведения, знания и други. Не се внушават чувства. Текстовите задачи по математика, синоптичната прогноза по телевизията, текстовете в учебниците по ЧО и ЧП и други са нехудожествени текстове.
РЕДАКТИРАМЕ ТЕКСТ, като ЗАМЕНЯМЕ дума, СЪКРАЩАВАМЕ дума или част от абзац, ДОБАВЯМЕ дума или част от абзац.

 


СЪЩЕСТВИТЕЛНОТО ИМЕ е част на речта, с която назоваваме предмети/лица/, растения, животни, природни явления, чувства…

 

Открива се с въпросите: КАКВО Е ТОВА?-маса ; КОЙ Е ТОВА?– Петър

 

Подчертава се с   /–––––––––––––––––––––/

 

Съществителните имена биват два вида:

 

Съществителни собствени – Иво, Варна, България…                                                                                                      Пишат се винаги с главна буква. Не им се определя род и число.

 

Съществителни нарицателни – жито, джоб, момче…                                                                                                  Пишат се винаги с малка буква. Определя им се род и число.

 

Съществителното нарицателно име се мени по число. То има форми за единствено/ ед. ч./ и за множествено  число/мн.ч./. – мъж-мъже

 

Съществителното нарицателно  име не се мени по род. То е от мъжки род/м.р./ или от женски род/ж.р./ или от среден род/ср.р./. Родът се определя, когато съществителното име е в единствено число.

 

Мъжки род /м.р./: един орел  /орелът/

 

Женски род /ж.р./: една маса  /масата/

 

Среден род/ср.р./: едно дете  /детето/

 

С умалителни съществителни имена назоваваме малки предмети или изразяваме нежност, обич, гальовност-   заек- зайче;

 





Правопис на гласни




                                                               Азбучен ред

                                                Можеш да се упражняваш:

Звуковете и буквите в българския език


 


Гласни звукове
 
 1.Видове гласни звукове
 
Гласните звукове са тесни и широки.Широките гласни се изговарят с широк отвор на устата, а тесните гласни – с тесен отвор.
Образуват се двойки гласни: а – ъ; о – у; е – и.
 
2.Правописни правила.
 
    Гласният звук в неударена сричка проверяваме чрез сродна дума, в която е под ударение / ръка – ръчен/. Ако няма дума за проверка, правим справка с правописния речник.
 
 Когато се съмняваме дали да пишем А или Ъ в последната сричка на думата, проверяваме чрез формата за множествено число. Пишем Ъ, ако гласният звук изпада / рекъл – рекли/, и А, ако се запазва / казал – казали/
           театър – театри     бляскав - бляскави
   
    В сегашно време на глаголите от 1 л. ед. и 3 л. мн. ч. има разлика между изговора и правописа в последната сричка. Правилно е да се пише:
      аз мълча      аз пека     аз спя        аз къпя      
      те мълчат    те пекат    те спят      те къпят 
                                                                           
    Когато глагол от 1 л.ед.ч. завършва с м, то в 1л.мн.ч. се пише и се изговаря с ме
аз шия  -    ние шием     аз рисувам    ние рисуваме    
 
 
                                             Съгласни звукове
1.Видове съгласни звукове:
 
   Съгласните звукове са: сонорни, звучни и беззвуч-ни.
 Сонорни-тези който изграждат думата- ламарина / л, м, р, н,/
Звучни са първите 7 от българската азбука - б, в, г, д, ж, з, й + дз, дж  
 Беззвучни к, п, с, т, ф, х, ц, ч, ш.
     Звучните и беззвучните образуват двойки:
Б-П; В-Ф; Г-К; Д-Т; Ж-Ш; З-С; ДЖ-Ч; ДЗ-Ц
 
 
2.Правописни правила.
 Правописа на съгласните звукове проверяваме чрез сродни думи или други форми на думата, в които след съгласния има гласен звук.
        ориз – ориза        зъб – зъби       кубче – кубове
  
      Както и да се изговарят и чуват, представките винаги се пишат по един и същи начин.Например: подсказва, разтягам; отбива; сбира; изскочи
 
   Правописа на звучните съгласни В, С в началото на думата, пред съгласна проверяваме в правописния речник:
                всякога, второкласник, вход.             
              сбор, сгъват , сдружение, сграда 
 Правопис на беззвучната съгласна Т пред звучна съгласна в средата на думата проверяваме в право-писния речник
гонитба , сватба, отговор, отгризвам, отгоре
 
 
 
 
 
 
Правописа на думи със струпани съгласни проверяваме като:
    Изменим формата – болест - болести
  Сравним със сродна дума – кръст - кръстосана
 Проверяваме в правописен речник
                            БУКВИТЕ Ь, Щ, Ю, Я
 Буквата  Ь не означава звук
 Буквата Щ винаги е два звука Ш и Т
 Буквите Ю и Я означават два звука, когато са в началото на думата / юнак, южен ; ято, ясен/ или след гласен звук /лилия, каюта/
 Когато са след съгласен звук Ю и Я означават един звук
                   /дюни, лято, дюля
 

ИГРАЙ С ДУМИТЕ:

http://ibl.bas.bg/ezikova_igra/krug-1/